Радой Ралин е поет, сатирик и най-изявеният епиграмист в българската поезия.

Правото да се разочароваш - туй е най-присъщото ти право - РАДОЙ РАЛИН

Радой Ралин е поет, сатирик и най-изявеният епиграмист в българската лирика.

Освен това е редактор в сп. „ Славяни “, във в. „ Литературен фронт “, във в. „ Стършел “.

През интервала 1961-63 година е редактор в Студия за игрални филми, а през 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където основава поредицата документални кино-сатири „ Фокус “.

Радой Ралин е неприкрит подстрекател за независимост и полезности. Борис Христов споделя за него, че е друг от другите, идентични хора.

Не се опасява да приказва намерено за живота, и то по време, когато е човешката характерност е изцяло потисната.

Той отстоява възгледите си до края на живота си и в никакъв случай не прекланя глава.

ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧУВСТВАТА

Когато настъпи въстанието,
лидерът извежда синовете си,
без да ги пита
владеят ли военното изкуство,
тъй като другояче
кой ще излезе да се бие,
в случай че той не изведе синовете си?

Когато синовете наследят
по парче земя от татко си,
не се питат дали умеят
да обработват земята, а потеглят,
тъй като в природата няма отсрочване.

Загива ли някой,
никой не се пита
дали е способен да избавя,
а подава ръка…
Има неща, които
са заложени у индивида,
и тежко ни,
в случай че те са изчезнали…

Инстинктът е нищо пред тях.

ЕЛЕМЕНТАРНА ЕЛЕГИЯ

Правото да се разочароваш –
туй е най-присъщото ти право,
нещо като свойството да дишаш.

Трябва ли погълнатия въздух,
който е завършил свойта задача
и е оплодил за момент кръвта ти,
та да цъфне в ентусиазъм и придвижване,
би трябвало ли изчерпания въздух
от благодарност да го задържаш
в своята дихателна система?

Би се задушил, ах, по какъв начин го знаеш!

Нужно е да вдишваш и издишваш,
да се втурваш и да се запитваш…

Свойството да се разочароваш:
то е твоето избавление,
вятър, който саждите изтласква.

Ти поддържай влюбено кръвта си,
възпитавай я за нови усеща.

Дано въздуха да ти доближава.

ПСИХОЗА

Започвам да се пропътувам,
да виждам всякъде виновност –
не мога да не съзнавам,
че съм замесен във война.

Една жестока география
с опустошавани села
и вместо джунгли и жирафи,
навсякъде ориентирани цеви.

И границите се огъват,
натъкнати връз нечий щик.
Земята кръст е. Там разпъват
един съперник всеки момент.

Кажи, подложено човечество,
белким не чуваш своя апетит?
Нали земите са отечества?
Светът е отново барутен склад.

Така ли във война замесен,
ще сдобрявам чест и обичай:
ах, падналият в пердах отдалечен,
вероятно е от мен погубен.

ДЕТСКИ ПЛАЧ

Детето ми се къса в рев.
Сънувало, че предишното лято,
когато с батко си били на село,
сякаш батко му настъпил охлюв…

То взело в свойта длан
строшения и сплескан охлюв
и със сълзи го оросило
и след това го оставило
деликатно върху чешмата.

И плаче то за смачкания охлюв,
дали е оживял още веднъж,
дали не го болят
получените рани.

Напразно утешаваме детето,
че охлювът не заслужава жалост,
че той е противен и противоположен,
че той е неподобаващ знак.

Детето желае
нищо на света да не умира.

Детето не признава друго право
с изключение на живота.

Докато е дете.

УМОРАТА

Умората деформира индивида
и възприятията пред нея са безсилни.
Те са обезверени лодки, които
не стигат в никакъв случай задачата си.

И земята е гроб на всичко,
и морското дъно е гроб
на копнежи и мисли.

Ние живеем, с цел да умираме.
Умората е подготовка на гибелта.
Тогава за какво ни примамва
умората?

Виж какъв брой постепенно пада есенният лист.
Иска деликатно да застеле земята под себе си.

ОТСТОЯНИЕ

И ти ще станеш най-щастлив тогава,
когато всички те разочароват.
Недей на свойте мисли разрешава
връз истината като в гроб да ровят.

Тя дано бъде твоя жива болежка,
която не желаеш да споделяш.
Не си в свети места на обиколка,
нито в окоп залегнал, с цел да стреляш.

Спасявай свойта любов към звездите,
които постоянно стоят пред тебе,
и вкусвай преснотата на водите,
и радвай се на всеки аромат хлебен.

Недей поучава в нищо синовете –
те своя път друг са поели.
И дано твоята усмивка свети
с цвета на пътищата запустели.

МОЛИТВА

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата би трябвало
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
задоволителна, с цел да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен самун,
не яжте подарен самун.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
с цел да го имате,
с цел да не го просите.